Изповед
836
0
0
Ти въведе ме в своите тайни,
стаени дълбоко в твойта душа,
с тебе поех по пътеки незнайни,
скрити вечно в плащта на нощта.
И в този час, за тебе потребен,
споделяш свои съкровени неща,
събрани за тоя миг тъй вълшебен,
в който изгубва властта си светът.
Господи, аз не ще проумея
всичките твои думи смутени,
но, вгледан във тебе, неволно немея:
о, колко много приличаш на мене!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Борисов Все права защищены
