Изповед

8.06.2010 г., 23:19 ч.

Поезия

599 0 0

Ти въведе ме в своите тайни,

стаени дълбоко в твойта душа,

с тебе поех по пътеки незнайни,

скрити вечно в плащта на нощта.

И в този час, за тебе потребен,

споделяш свои съкровени неща,

събрани за тоя миг тъй вълшебен,

в който изгубва властта си светът.

Господи, аз не ще проумея

всичките твои думи смутени,

но, вгледан във тебе, неволно немея:

о, колко много приличаш на мене!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.