Изповед

8 jun 2010, 23:19

Poesía

514 0 0

Ти въведе ме в своите тайни,

стаени дълбоко в твойта душа,

с тебе поех по пътеки незнайни,

скрити вечно в плащта на нощта.

И в този час, за тебе потребен,

споделяш свои съкровени неща,

събрани за тоя миг тъй вълшебен,

в който изгубва властта си светът.

Господи, аз не ще проумея

всичките твои думи смутени,

но, вгледан във тебе, неволно немея:

о, колко много приличаш на мене!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.