willie (Валентин Борисов)
17 11
Jun 8, 2010, 11:19 PM

Изповед 

  Poetry
577 0 0

Ти въведе ме в своите тайни,

стаени дълбоко в твойта душа,

с тебе поех по пътеки незнайни,

скрити  вечно в плащта на нощта.

И в този час, за тебе потребен,

споделяш свои съкровени неща,

събрани за тоя миг  тъй вълшебен,

в който изгубва властта си светът.

Господи, аз не ще проумея

всичките твои думи смутени,

но, вгледан във тебе, неволно немея:

о, колко много приличаш на мене!

© Валентин Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??