9 окт. 2006 г., 11:55

Изповед

Поэзия

909 0 3

Знаеш ли,
най-много се страхувам
от това
че Душата на доверие раздавах
Остана днес една нищожна част
която (всъщност) аз не притежавам.
А случва се понякога така:
да имам нужда от процент душевност,
да се нуждая от една сълза,
която да удави мойта болка.
Душата си
на двеста разделих
И всяка част на някого заемах
За да не виждам в нечии очи
своите страхове и болка
Страхувам се,
Сега
Че не остана
В мен Душа,която да ми дава
това, което
безрасъдно подарявах
И само
Самотата
ми остана

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

megans (Магдалена Василева)

много силен стих,скъпа.Браво !

2006-10-22T11:24:40+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасен е стиха ти и знай,
една душа която се раздава
е дълбока и богата,няма край
и винаги обич в нея остава.

Поздрав и усмивка.

2006-10-09T14:49:06+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Щом си дарила душата си - от обич, от добрина, повярвай, ще получиш и ти добрина, не би останала сама в самотата!
Хубав, смислен и истинен стих! Поздрав!

2006-10-09T12:26:45+03:00