Oct 9, 2006, 11:55 AM

Изповед

Poetry

905 0 3

Знаеш ли,
най-много се страхувам
от това
че Душата на доверие раздавах
Остана днес една нищожна част
която (всъщност) аз не притежавам.
А случва се понякога така:
да имам нужда от процент душевност,
да се нуждая от една сълза,
която да удави мойта болка.
Душата си
на двеста разделих
И всяка част на някого заемах
За да не виждам в нечии очи
своите страхове и болка
Страхувам се,
Сега
Че не остана
В мен Душа,която да ми дава
това, което
безрасъдно подарявах
И само
Самотата
ми остана

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

megans (Магдалена Василева)

много силен стих,скъпа.Браво !

2006-10-22T11:24:40+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасен е стиха ти и знай,
една душа която се раздава
е дълбока и богата,няма край
и винаги обич в нея остава.

Поздрав и усмивка.

2006-10-09T14:49:06+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Щом си дарила душата си - от обич, от добрина, повярвай, ще получиш и ти добрина, не би останала сама в самотата!
Хубав, смислен и истинен стих! Поздрав!

2006-10-09T12:26:45+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0