juspar (Десислава Панчева)
28 63
9.10.2006 г., 11:55 ч.

Изповед 

  Поезия
598 0 3
Знаеш ли,
най-много се страхувам
от това
че Душата на доверие раздавах
Остана днес една нищожна част
която (всъщност) аз не притежавам.
А случва се понякога така:
да имам нужда от процент душевност,
да се нуждая от една сълза,
която да удави мойта болка.
Душата си
на двеста разделих
И всяка част на някого заемах
За да не виждам в нечии очи
своите страхове и болка
Страхувам се,
Сега
Че не остана
В мен Душа,която да ми дава
това, което
безрасъдно подарявах
И само
           Самотата
                                 ми остана

© Десислава Панчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много силен стих,скъпа.Браво !
  • Прекрасен е стиха ти и знай,
    една душа която се раздава
    е дълбока и богата,няма край
    и винаги обич в нея остава.

    Поздрав и усмивка.
  • Щом си дарила душата си - от обич, от добрина, повярвай, ще получиш и ти добрина, не би останала сама в самотата!
    Хубав, смислен и истинен стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??