Изповед
Знаеш ли,
най-много се страхувам
от това
че Душата на доверие раздавах
Остана днес една нищожна част
която (всъщност) аз не притежавам.
А случва се понякога така:
да имам нужда от процент душевност,
да се нуждая от една сълза,
която да удави мойта болка.
Душата си
на двеста разделих
И всяка част на някого заемах
За да не виждам в нечии очи
своите страхове и болка
Страхувам се,
Сега
Че не остана
В мен Душа,която да ми дава
това, което
безрасъдно подарявах
И само
Самотата
ми остана
най-много се страхувам
от това
че Душата на доверие раздавах
Остана днес една нищожна част
която (всъщност) аз не притежавам.
А случва се понякога така:
да имам нужда от процент душевност,
да се нуждая от една сълза,
която да удави мойта болка.
Душата си
на двеста разделих
И всяка част на някого заемах
За да не виждам в нечии очи
своите страхове и болка
Страхувам се,
Сега
Че не остана
В мен Душа,която да ми дава
това, което
безрасъдно подарявах
И само
Самотата
ми остана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Панчева Всички права запазени
