Изповед
Колко трудно е да бъдеш сам,
скиташ и се молиш непрестанно,
искаш да крещиш, но си сякаш ням
колко тъжно е и колко странно...
Душата празна е и насълзени са очите,
но няма изход, като в лабиринт безкраен,
животът сякаш свърши - разбити са мечтите
краят предначертан ли е или пък случаен!?
Нямам сили да се боря с вас.
Опитите за промяна аз ще спра.
Уморена съм и притихна моят глас.
Сама живях, сама и ще умра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Синая Все права защищены
