Изповед

^Lonely^ (Синая)
6 6

13.12.2007 г., 22:15 ч.

Поезия » Друга

960 0 3

Колко трудно е да бъдеш сам,

скиташ и се молиш непрестанно,

искаш да крещиш, но си сякаш ням

колко тъжно е и колко странно...

Душата празна е и насълзени са очите,

но няма изход, като в лабиринт безкраен,

животът сякаш свърши - разбити са мечтите

краят предначертан ли е или пък случаен!?

Нямам сили да се боря с вас.

Опитите за промяна аз ще спра.

Уморена съм и притихна моят глас.

Сама живях, сама и ще умра.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.