ИЗПОВЕД
От война се завръщам...
Коя ли? Поредната...
Не ме питай добре ли съм...
Само убивах...
От стрелбата куршумен съм,
чувствам и спусъка -
по-студен е от айсберг,
а ръката - изтръпнала.
Окуцях от гранатата,
хапеща кърваво.
Търколи се до мен
и пророних молитва.
Във очите ми беше
тревисто и смуглаво,
напоих със кръвта си пръстта
и притихнах...
Аз съм просто войник,
ти недей съжалява.
Свикнах бързо да стрелям.
Чужди битки да водя.
Оскотях от безверие...
Не, не ти трябвам.
Вече нямам душа,
нито грам умиление...
И другарите... виж ги.
Все под строй наредени.
Отпочиват си тихо...
Сковани с пирони.
А надеждата майчина...
Тя ли? Къде е?
Няма кой и сълзица за тях да пророни.
Все по-малко мечтая...
И с кошмари живея.
Всеки сън, посетил ме, със ножа изрязвам.
Е, какво да ти кажа?
Не горя... Само тлея...
Че се борих за нещо... в което не вярвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
