25 янв. 2014 г., 19:55

Изповед 

  Поэзия
704 0 15


 

Не ми се влачи този тежък кръст.

Изгърбих се от възвишени цели.

Животът ми показа среден пръст

и често разговарям със умрели.

 

Не ми се ходи през трънака бос.

Приключил съм отдавна по въпроса.

И тъжно ми е някак за Христос,

но имам своя Виа Долороса.

 

До тук добре. Да кажем – има Бог.

Да кажем, че виновна е съдбата.

Загубих и последния облог

в последния си спор със сатаната.

 

Повтаряме, че всичко е любов.

Наивниците често го говорят.

Но този лозунг никак не е нов

и няма смисъл повече да спорим.

 

И някак пеш преминах през света.

Събирах топлина от зимно слънце.

Не зная вече кой е във властта

и кой ще плаща счупените грънци.

 

Така че дайте да се разберем!

Повръща ми се от беззъби роли.

И моля ви – не плача за харем;

пътувайте на майната си моля!

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??