25.01.2014 г., 19:55

Изповед

827 0 15


 

Не ми се влачи този тежък кръст.

Изгърбих се от възвишени цели.

Животът ми показа среден пръст

и често разговарям със умрели.

 

Не ми се ходи през трънака бос.

Приключил съм отдавна по въпроса.

И тъжно ми е някак за Христос,

но имам своя Виа Долороса.

 

До тук добре. Да кажем – има Бог.

Да кажем, че виновна е съдбата.

Загубих и последния облог

в последния си спор със сатаната.

 

Повтаряме, че всичко е любов.

Наивниците често го говорят.

Но този лозунг никак не е нов

и няма смисъл повече да спорим.

 

И някак пеш преминах през света.

Събирах топлина от зимно слънце.

Не зная вече кой е във властта

и кой ще плаща счупените грънци.

 

Така че дайте да се разберем!

Повръща ми се от беззъби роли.

И моля ви – не плача за харем;

пътувайте на майната си моля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...