25.01.2014 г., 19:55

Изповед

826 0 15


 

Не ми се влачи този тежък кръст.

Изгърбих се от възвишени цели.

Животът ми показа среден пръст

и често разговарям със умрели.

 

Не ми се ходи през трънака бос.

Приключил съм отдавна по въпроса.

И тъжно ми е някак за Христос,

но имам своя Виа Долороса.

 

До тук добре. Да кажем – има Бог.

Да кажем, че виновна е съдбата.

Загубих и последния облог

в последния си спор със сатаната.

 

Повтаряме, че всичко е любов.

Наивниците често го говорят.

Но този лозунг никак не е нов

и няма смисъл повече да спорим.

 

И някак пеш преминах през света.

Събирах топлина от зимно слънце.

Не зная вече кой е във властта

и кой ще плаща счупените грънци.

 

Така че дайте да се разберем!

Повръща ми се от беззъби роли.

И моля ви – не плача за харем;

пътувайте на майната си моля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...