25 ene 2014, 19:55

Изповед

  Poesía
829 0 15


 

Не ми се влачи този тежък кръст.

Изгърбих се от възвишени цели.

Животът ми показа среден пръст

и често разговарям със умрели.

 

Не ми се ходи през трънака бос.

Приключил съм отдавна по въпроса.

И тъжно ми е някак за Христос,

но имам своя Виа Долороса.

 

До тук добре. Да кажем – има Бог.

Да кажем, че виновна е съдбата.

Загубих и последния облог

в последния си спор със сатаната.

 

Повтаряме, че всичко е любов.

Наивниците често го говорят.

Но този лозунг никак не е нов

и няма смисъл повече да спорим.

 

И някак пеш преминах през света.

Събирах топлина от зимно слънце.

Не зная вече кой е във властта

и кой ще плаща счупените грънци.

 

Така че дайте да се разберем!

Повръща ми се от беззъби роли.

И моля ви – не плача за харем;

пътувайте на майната си моля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...