25 ene 2014, 19:55

Изповед

  Poesía
825 0 15


 

Не ми се влачи този тежък кръст.

Изгърбих се от възвишени цели.

Животът ми показа среден пръст

и често разговарям със умрели.

 

Не ми се ходи през трънака бос.

Приключил съм отдавна по въпроса.

И тъжно ми е някак за Христос,

но имам своя Виа Долороса.

 

До тук добре. Да кажем – има Бог.

Да кажем, че виновна е съдбата.

Загубих и последния облог

в последния си спор със сатаната.

 

Повтаряме, че всичко е любов.

Наивниците често го говорят.

Но този лозунг никак не е нов

и няма смисъл повече да спорим.

 

И някак пеш преминах през света.

Събирах топлина от зимно слънце.

Не зная вече кой е във властта

и кой ще плаща счупените грънци.

 

Така че дайте да се разберем!

Повръща ми се от беззъби роли.

И моля ви – не плача за харем;

пътувайте на майната си моля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...