Изповед на калната принцеса
В канавката от хиляди години,
така изглеждам на звездите чак
и чакам звездоход от тук да мине,
за да ме вземе в звездния черпак.
Ще грейна сред звездите, ще ме има
тогава, без канавки и без мрак,
ще си намеря ново звездно име...
Не идва звездоход и няма как,
ще трябва май с калта да се преборя,
преди да ми е дала таен знак,
че иска да ме потопи догоре,
но няма да успее, няма пак
в калта да се заровя и да чакам
да секне стогодишния сумрак.
По сълзите, които ги изплаках,
започвам да се качвам в крак след крак.
И вярвам, звездоход ще си направя,
полека-лека ще го построя,
ще тръгна към най-звездната държава
и няма вечно в кал да си стоя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
