21 нояб. 2018 г., 09:28

Изповед на Оцелелия

1.7K 3 9

Исках да съм друг -
не този сдъвкан крясък.
На равни порции плют
по моста
между двата свята.
Бях роден - със Вик!
Но ето, че пропука
под мен,
и станах тих -
нормално тих.
И скучен.
Станах онзи вял,
шепот равномерен.
За да бъда
"Оцелял!".
Като всички тях...
Умрелите.

А исках да съм друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така мисля, мисля, че загина в автомобилна катастрофа.
  • Кой беше този бургаски поет?Той не загина ли между Слънчев бряг и Бургас?
    Май беше душата на алманах "Простори"и "Море"?
    Толкова съм уморен, че вече забравям имена...Не беше ли юрист по образование?
    Петре,Петре,не беше ли Николай Искъров?
  • Имаше едно страхотно стихотворение на бургаски поет, загинал без време:
    "Хей, приятелю,
    някога бяхме събитие,
    сега само четем вестници..."
    Твоето ми напомня малко на него.
    Обаче ми прави впечатление, че не коментираш, а хората ти се радват.
    Дали си срамежлив или нямаш време..
  • Много казваш, а това с малко думи си е талант! Поздравявам те!
  • Поздравления за стойностния стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...