Ще спрат
платната да ме слушат...
Ще се нацупят със боите...
някой ден...
Мечтите ми ...
във стихове ще сгушат...
Милион витрини,
счупени във мен...
Ще ме забравите
и вие даже...
И ще почнат всички
луд да ме зоват...
Ще продам
картините си за петаче...
Ще спре
да ме вълнува и светът...
И камъни
подире ми ще литнат...
Ще прокудят грешника.
Без грях.
Умрял бих днес
от хората отритнат,
Но не бих живял
за нищо като тях...
© Александър Тодоров Все права защищены
Качествено!