25 ago 2009, 20:02

Изповедта на един художник...

  Poesía » Otra
1K 1 9






Ще спрат
              платната да ме слушат...
Ще се нацупят със боите...
                                          някой ден...
Мечтите ми ...
                   във стихове ще сгушат...
Милион витрини, 
                         счупени във мен...
Ще ме забравите
                          и вие даже...
И ще почнат всички
                        луд да ме зоват...
Ще продам 
            картините си за петаче...
Ще спре 
             да ме вълнува и светът...
И камъни
            подире ми ще литнат...
Ще прокудят грешника.
                                    Без грях.
Умрял бих днес
                       от хората отритнат,

      Но не бих живял
                                        за нищо като тях...

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...