25 ago 2009, 20:02

Изповедта на един художник...

  Poesía » Otra
1K 1 9






Ще спрат
              платната да ме слушат...
Ще се нацупят със боите...
                                          някой ден...
Мечтите ми ...
                   във стихове ще сгушат...
Милион витрини, 
                         счупени във мен...
Ще ме забравите
                          и вие даже...
И ще почнат всички
                        луд да ме зоват...
Ще продам 
            картините си за петаче...
Ще спре 
             да ме вълнува и светът...
И камъни
            подире ми ще литнат...
Ще прокудят грешника.
                                    Без грях.
Умрял бих днес
                       от хората отритнат,

      Но не бих живял
                                        за нищо като тях...

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...