25 ago 2009, 20:02

Изповедта на един художник...

  Poesía » Otra
1K 1 9






Ще спрат
              платната да ме слушат...
Ще се нацупят със боите...
                                          някой ден...
Мечтите ми ...
                   във стихове ще сгушат...
Милион витрини, 
                         счупени във мен...
Ще ме забравите
                          и вие даже...
И ще почнат всички
                        луд да ме зоват...
Ще продам 
            картините си за петаче...
Ще спре 
             да ме вълнува и светът...
И камъни
            подире ми ще литнат...
Ще прокудят грешника.
                                    Без грях.
Умрял бих днес
                       от хората отритнат,

      Но не бих живял
                                        за нищо като тях...

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...