Изповедта на един художник...
Ще спрат
платната да ме слушат...
Ще се нацупят със боите...
някой ден...
Мечтите ми ...
във стихове ще сгушат...
Милион витрини,
счупени във мен...
Ще ме забравите
и вие даже...
И ще почнат всички
луд да ме зоват...
Ще продам
картините си за петаче...
Ще спре
да ме вълнува и светът...
И камъни
подире ми ще литнат...
Ще прокудят грешника.
Без грях.
Умрял бих днес
от хората отритнат,
Но не бих живял
за нищо като тях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Тодоров Всички права запазени
