Aug 25, 2009, 8:02 PM

Изповедта на един художник...

  Poetry » Other
1K 1 9






Ще спрат
              платната да ме слушат...
Ще се нацупят със боите...
                                          някой ден...
Мечтите ми ...
                   във стихове ще сгушат...
Милион витрини, 
                         счупени във мен...
Ще ме забравите
                          и вие даже...
И ще почнат всички
                        луд да ме зоват...
Ще продам 
            картините си за петаче...
Ще спре 
             да ме вълнува и светът...
И камъни
            подире ми ще литнат...
Ще прокудят грешника.
                                    Без грях.
Умрял бих днес
                       от хората отритнат,

      Но не бих живял
                                        за нищо като тях...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...