20 апр. 2019 г., 11:06

Изповедта на една сълза

Поэзия » Философская

475 2 6

Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.

Защо ли сме сърдити на това,
че няма справедливост поначало?
Не могат ли мечтите без крила
звезда да са за сляпо огледало?

Искрата на очите ми гори –
и вече не боли да си отиваш.
Говоря тихо с другите сълзи,
а ти от паметта си ме изтриваш.

Какво да завещая за финал?
Вратата затвори и остави ме.
Красивите ни ленти съм събрал,
но бавно ги изгарям. Забрави ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

"Не могат ли мечтите без крила
звезда да са за сляпо огледало?"
Така е. Когато огледалата са вдлъбнати или изпъкнали, могат да отразяват само мечти без крила, Митко. Кога губим духовния си взор? И кой прекършва крилете на мечтите? Тази поетична абстракция много ми допадна! Сдържан, но дълбоко осъзнат вътрешен бунт усетих срещу моделите на архетипното вглеждане в душите на хората и в живота изобщо. Сериозна творба!

2019-04-20T19:06:05+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Много си добър, Митко! Поздравления!
Защо ли сме сърдити на това,
че няма справедливост поначало?
Не могат ли мечтите без крила
звезда да са за сляпо огледало?

2019-04-20T17:08:00+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Изповед на душата!

2019-04-20T17:06:35+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Радвам се, че сте усетили написаното между редовете. Творчески вдъхновения и сила на мисълта Ви желая!

2019-04-20T14:54:48+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Браво, Мите!

2019-04-20T12:21:01+03:00