Apr 20, 2019, 11:06 AM

Изповедта на една сълза

474 2 6

Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.

 

Защо ли сме сърдити на това,
че няма справедливост поначало?
Не могат ли мечтите без крила 
звезда да са за сляпо огледало?

 

Искрата на очите ми гори –
и вече не боли да си отиваш.
Говоря тихо с другите сълзи,
а ти от паметта си ме изтриваш.

 

Какво да завещая за финал?
Вратата затвори и остави ме.
Красивите ни ленти съм събрал,
но бавно ги изгарям. Забрави ме...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не могат ли мечтите без крила
    звезда да са за сляпо огледало?"
    Така е. Когато огледалата са вдлъбнати или изпъкнали, могат да отразяват само мечти без крила, Митко. Кога губим духовния си взор? И кой прекършва крилете на мечтите? Тази поетична абстракция много ми допадна! Сдържан, но дълбоко осъзнат вътрешен бунт усетих срещу моделите на архетипното вглеждане в душите на хората и в живота изобщо. Сериозна творба!
  • Много си добър, Митко! Поздравления!
    Защо ли сме сърдити на това,
    че няма справедливост поначало?
    Не могат ли мечтите без крила
    звезда да са за сляпо огледало?
  • Изповед на душата!
  • Радвам се, че сте усетили написаното между редовете. Творчески вдъхновения и сила на мисълта Ви желая!
  • Браво, Мите!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...