Изпращане на любовта
740
0
1
Тези струни, тлеещи в душата,
като че ли тъжни са сега.
Нежност ли ни даде самотата,
или просто миг от вечността.
Защо, когато се обичаме със теб,
тъй лесно съдбата ще ни раздели.
Защо щастието тъне в лед
и самотни днес сме аз и ти.
Струните така жално пеят,
изпращат тъжно любовта.
А душите сълзи леят,
сгушени от вечна самота.
Отиваме си днес един от друг,
оставяме след себе си печал.
Изстинах аз след теб, а този студ
спомените някъде е разпилял!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
