ИЗПРАЩАНЕТО НА МОЯ ДЯДО

Поэзия

2.3K 0 15

В памет на Иван Гавраилов

Ковчегът ти тъй бързо си замина,

че портата забрави да се тръшне...

Самобръсначката, оставена на скрина,

замръзна с ножче все едно и също...

И в този зъзнещ ден души вървяха

след тялото, облечено набързо,

за да ти търсят, дядо, друга стряха,

та двата твои края да завържат...

Кажи ми, как се вързват двата края,

когато те са толкова далече?!... -

Душата ти пристъпя тихо в Рая,

а тялото е в корените вече...

И бавно ний вървим - все атеисти,

нечакащи от Времето пощада...

Но аз видях, как ти със дъх разлисти

цветята сред тълпата на площада!...

Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radoslava29 (Радослава Михайлова)

Направо ме разтрепери и разплака! И моите дядовци си отидоха, почувствах същото като теб, но ти си го казал НЕВЕРОЯТНО!

2009-03-12T22:29:08+02:00
atanas_dvk (Атанас Коев)

интересни истории разказват дядовците...
моят е 19 набор, но още кара колело и чете проповеди в Красенската черква
...
бутва под лъжичката твоето стихотворение!

2007-05-21T23:02:39+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ти, Мария! Той беше много по-голям от това скромно стихотворение! Котленец, потомък на Петър Берон!

2007-04-20T22:34:34+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Светлана! Лек ден и спорна седмица!

2007-04-10T08:49:12+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Стисна ме за гърлото стиха ти!Възхищавам ти се!!!

2007-04-10T06:45:45+03:00