Apr 8, 2007, 4:48 PM

ИЗПРАЩАНЕТО НА МОЯ ДЯДО

  Poetry
2.3K 0 15
 

ИЗПРАЩАНЕТО НА МОЯ ДЯДО


                               В памет на Иван Гавраилов



Ковчегът ти тъй бързо си замина,

че портата забрави да се тръшне...

Самобръсначката, оставена на скрина,

замръзна с ножче все едно и също...


И в този зъзнещ ден души вървяха

след тялото, облечено набързо,

за да ти търсят, дядо, друга стряха,

та двата твои края да завържат...


Кажи ми, как се вързват двата края,

когато те са толкова далече?!... -

Душата ти пристъпя тихо в Рая,

а тялото е в корените вече...


И бавно ний вървим - все атеисти,

нечакащи от Времето пощада...

Но аз видях, как ти със дъх разлисти

цветята сред тълпата на площада!...



Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо ме разтрепери и разплака! И моите дядовци си отидоха, почувствах същото като теб, но ти си го казал НЕВЕРОЯТНО!
  • интересни истории разказват дядовците...
    моят е 19 набор, но още кара колело и чете проповеди в Красенската черква
    ...
    бутва под лъжичката твоето стихотворение!
  • Благодаря ти, Мария! Той беше много по-голям от това скромно стихотворение! Котленец, потомък на Петър Берон!
  • Благодаря, Светлана! Лек ден и спорна седмица!
  • Стисна ме за гърлото стиха ти!Възхищавам ти се!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...