Заминаха си дните ми игри,
когато замина на вечен път ти,
дните детски, любими и щастливи,
отлитнаха някъде с твоите очи.
Накъде да погледна, за да те открия,
накъде ли ще ме отведе света,
една усмивка в сърцето си ще скрия,
за да те запомня за вечността.
Да те измоля нямам сили,
няма цена смъртта,
но по вятъра на тебе си изпратих,
капчица от моята детска душа!
© Атанаска Чочкова Все права защищены