Изпратих ти детската си душа
Заминаха си дните ми игри,
когато замина на вечен път ти,
дните детски, любими и щастливи,
отлитнаха някъде с твоите очи.
Накъде да погледна, за да те открия,
накъде ли ще ме отведе света,
една усмивка в сърцето си ще скрия,
за да те запомня за вечността.
Да те измоля нямам сили,
няма цена смъртта,
но по вятъра на тебе си изпратих,
капчица от моята детска душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанаска Чочкова Всички права запазени
