Apr 2, 2017, 9:58 PM

Изпратих ти детската си душа

  Poetry » Other
643 3 1

Заминаха си дните ми игри,

когато замина на вечен път ти,

дните детски, любими и щастливи,

отлитнаха някъде с твоите очи.

 

Накъде да погледна, за да те открия,

накъде ли ще ме отведе света,

една усмивка в сърцето си ще скрия,

за  да те запомня за вечността.

 

Да те измоля нямам сили,

няма цена смъртта,

но по вятъра на тебе си изпратих,

капчица от моята детска душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанаска Чочкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...