danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
3 мая 2011 г., 00:10

Изпуснати влакове 

  Поэзия » Другая
1066 0 13

Така ми се иска в деня си да мога

да догоня всички изпуснати влакове,

които в коловозите на живота

не пожелаха да ме изчакат…

 

Едни бяха трудни – отнесоха болки,

други ми взеха очите и пътя....

С лудо препускане събирах тревоги –

дори билет не успях, за тях да си купя.

 

Мечтая си, в ден съвсем като другите

да стане животът ми просто нормален –

да спре срещу неправди да се бунтува,

да тръгне унесен, спокоен и бавен.

 

От толкова битки със вятърни мелници

освен грозни рани, какво ли спечелих?

Превръщах в жарава забързани делници,

с любов си купувах лъжливи невери.

 

Така ми се иска, но май вече късно е

да бъда различна, да бъда стандартна.

Затуй ще си нося отляво онази стихия,

с която в живота си, клади подпалвам

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав, Дани!
    Поздрав!!!
  • Бъди истинска! Бъди себе си! Поздрави за хубавия стих!
  • Приказно е, Дани!
    Много, много силно!
  • Красиво!
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Превръщах в жарава забързани делници,

    с любов си купувах лъжливи невери.

    ВПЕЧАТЛЯВАЩО!

  • Хубав стих!С поздрави, Дани!
  • Перфектно е!!!! Поздрав
  • Поздравления за откровението и нека надеждата бъде винаги с тебе!
  • Браво, браво, браво!
  • Не съжалявай Дани- за нищо! Всичко се случва точно както и когато трябва. Всички сме инструменти в изумителен оркестър . Знаеш ли мила, кои звучат фалшиво и развалят хармонията? Стандартните
  • БРАВО!!!!! Прекрасно, просто прекрасно.

  • Хубава поезия, която прави красива нощта.Успешнии весели дни.Wali
    /Виолета Томова/
  • На Лъка

    /по С. Есенин/

    Подай ми, Лъка, лапа за късмет,

    че тя единственно е топла още...

    И хайде заедно, със лай проклет

    да будим в тихи и безлунни нощи!

    Е, хайде стига! Не лижи ме, драга!

    Ти запомни от мене нещо простичко:

    че много често и Човекът страда

    и много скъпо му животът коства!

    Ти си по кучешки красива, скъпа!

    Ти толкова си доверчива и приятна!

    И на коляното ми, за опора стъпила,

    даряваш ме с целувка по брадата!

    Стопанинът ти, мил и знаменит,

    посреща и изпраща много гости

    и всеки попочерпил се чешит

    ръка протегнал е да те докосне...

    Е, скъпа Лъка, посред твойте гости

    е имало такива, онакива...

    Случайно, тука, не е идвала ли още,

    онази тихата и тъжна самодива?!

    Ще дойде тя... Аз искам да напомня,

    пред Нея застани! С очи я спри!

    И за всичко, бил-небил виновен,

    заради мене - по ръката - я близни!
    Зем.
Предложения
: ??:??