Изпуснати влакове
Така ми се иска в деня си да мога
да догоня всички изпуснати влакове,
които в коловозите на живота
не пожелаха да ме изчакат…
Едни бяха трудни – отнесоха болки,
други ми взеха очите и пътя....
С лудо препускане събирах тревоги –
дори билет не успях, за тях да си купя.
Мечтая си, в ден съвсем като другите
да стане животът ми просто нормален –
да спре срещу неправди да се бунтува,
да тръгне унесен, спокоен и бавен.
От толкова битки със вятърни мелници
освен грозни рани, какво ли спечелих?
Превръщах в жарава забързани делници,
с любов си купувах лъжливи невери.
Така ми се иска, но май вече късно е
да бъда различна, да бъда стандартна.
Затуй ще си нося отляво онази стихия,
с която в живота си, клади подпалвам
© Йорданка Господинова All rights reserved.
