Изпуснати влакове
Така ми се иска в деня си да мога
да догоня всички изпуснати влакове,
които в коловозите на живота
не пожелаха да ме изчакат…
Едни бяха трудни – отнесоха болки,
други ми взеха очите и пътя....
С лудо препускане събирах тревоги –
дори билет не успях, за тях да си купя.
Мечтая си, в ден съвсем като другите
да стане животът ми просто нормален –
да спре срещу неправди да се бунтува,
да тръгне унесен, спокоен и бавен.
От толкова битки със вятърни мелници
освен грозни рани, какво ли спечелих?
Превръщах в жарава забързани делници,
с любов си купувах лъжливи невери.
Така ми се иска, но май вече късно е
да бъда различна, да бъда стандартна.
Затуй ще си нося отляво онази стихия,
с която в живота си, клади подпалвам
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бъди истинска! Бъди себе си! Поздрави за хубавия стих!
-
Приказно е, Дани!
Много, много силно! -
Красиво!
<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a> -
Превръщах в жарава забързани делници,
с любов си купувах лъжливи невери.
ВПЕЧАТЛЯВАЩО!
-
Хубав стих!С поздрави, Дани!
-
Перфектно е!!!! Поздрав
-
Поздравления за откровението и нека надеждата бъде винаги с тебе!
-
Браво, браво, браво!
-
Не съжалявай Дани- за нищо! Всичко се случва точно както и когато трябва. Всички сме инструменти в изумителен оркестър. Знаеш ли мила, кои звучат фалшиво и развалят хармонията? Стандартните
-
БРАВО!!!!! Прекрасно, просто прекрасно.
-
Хубава поезия, която прави красива нощта.Успешнии весели дни.Wali
/Виолета Томова/ -
На Лъка
/по С. Есенин/
Подай ми, Лъка, лапа за късмет,
че тя единственно е топла още...
И хайде заедно, със лай проклет
да будим в тихи и безлунни нощи!
Е, хайде стига! Не лижи ме, драга!
Ти запомни от мене нещо простичко:
че много често и Човекът страда
и много скъпо му животът коства!
Ти си по кучешки красива, скъпа!
Ти толкова си доверчива и приятна!
И на коляното ми, за опора стъпила,
даряваш ме с целувка по брадата!
Стопанинът ти, мил и знаменит,
посреща и изпраща много гости
и всеки попочерпил се чешит
ръка протегнал е да те докосне...
Е, скъпа Лъка, посред твойте гости
е имало такива, онакива...
Случайно, тука, не е идвала ли още,
онази тихата и тъжна самодива?!
Ще дойде тя... Аз искам да напомня,
пред Нея застани! С очи я спри!
И за всичко, бил-небил виновен,
заради мене - по ръката - я близни!
Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!!!