ИзРаждане...
Лицето ми се стъмни, посивя...
по-детско бе от лятното хвърчило...
Отляво във гърдите заваля...
Удави се. И сякаш не е бùло...
Препускахме през времето без път...
По-слепи от утробата растеме...
Израждаме се в тровна плът,
човешко... полуглаво устремени...
И вместо да градиме светлина...
презряло се ториме във лехите...
Каквото и да търсиш във мъгла...
те... Истините... ще останат скрити...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
