21 дек. 2024 г., 22:55

Изречено във виртуала

399 3 4

 

ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА

 

Нима живея в свят на глухонеми?

Кому да кажа тихичко: – Здравей!

По улиците бродят джи-ес-еми! –

вторачени във своя тъп дисплей.

 

Нима сме се превърнали в палачи

на собствената своя доброта?

И нищичко за нас съвсем не значи

да минем с блага дума по света?

 

И да почерпим градския бездомник

с цигарка и с шише мерло менте.

Светът с какво добро ще ни запомни?

Дали ще ни запомни въобще?

 

По спирки, гари, в подлези, в тролеи

човечеството свикна да мълчи.

И цял ден чеше своите дисплеи

с потънали във Нищото очи.

 

Ще спра да пиша оди и поеми.

Ще си строша проклетия I-pad.

По дяволите всички GSM-и! –

във този страшно безлюбовен свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да гледаш дисплея, а да забравяш за хората край теб. Еволюция, но накъде?
  • Е, нищо извънредно не се е случило. Преди четяха вестници в трамвая, днес айфони. Само дето днес тулупите са в повече. 🤔
  • Еволюция, така ще рече някой.
    А е тъжно.

    По спирки, гари, в подлези, в тролеи
    човечеството свикна да мълчи.
    И цял ден чеше своите дисплеи
    с потънали във Нищото очи.
  • Тъжно,но няма да става по-добре.Но все още книжарниците не са затворили,макар че книгите тежат повече. Дано да ги има по дълго!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...