21.12.2024 г., 22:55

Изречено във виртуала

396 3 4

 

ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА

 

Нима живея в свят на глухонеми?

Кому да кажа тихичко: – Здравей!

По улиците бродят джи-ес-еми! –

вторачени във своя тъп дисплей.

 

Нима сме се превърнали в палачи

на собствената своя доброта?

И нищичко за нас съвсем не значи

да минем с блага дума по света?

 

И да почерпим градския бездомник

с цигарка и с шише мерло менте.

Светът с какво добро ще ни запомни?

Дали ще ни запомни въобще?

 

По спирки, гари, в подлези, в тролеи

човечеството свикна да мълчи.

И цял ден чеше своите дисплеи

с потънали във Нищото очи.

 

Ще спра да пиша оди и поеми.

Ще си строша проклетия I-pad.

По дяволите всички GSM-и! –

във този страшно безлюбовен свят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да гледаш дисплея, а да забравяш за хората край теб. Еволюция, но накъде?
  • Е, нищо извънредно не се е случило. Преди четяха вестници в трамвая, днес айфони. Само дето днес тулупите са в повече. 🤔
  • Еволюция, така ще рече някой.
    А е тъжно.

    По спирки, гари, в подлези, в тролеи
    човечеството свикна да мълчи.
    И цял ден чеше своите дисплеи
    с потънали във Нищото очи.
  • Тъжно,но няма да става по-добре.Но все още книжарниците не са затворили,макар че книгите тежат повече. Дано да ги има по дълго!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...