Изригване
Животът е тежък и кратък,
превъща се в дим от комина.
Изнизват се дни без остатък
на гаснеща стара камина.
Но въглени тлеят все още,
искри се разгарят любовно,
огряват във тъмните нощи
лицата със ласки гальовно.
Душите във вечност се сливат,
тела във захлас се допират
и устни във устни се впиват,
сърцата туптят и пулсират...
Докосва длан мека и нежна
гръдта белоснежна, омайна,
блести във тъмата безбрежна
усмивка прекрасна, сияйна...
Желание силно бушува
в недрата на огнен вулкан,
горещата лава лудува
синхронно в любовен капан...
Избухване, жар, страстен зной,
изригване, пламъци, стон...
Замират телата в покой
в космически звезден канон...
Изнизват се дни без остатък
на жива и топла камина.
Животът е атом – миг кратък,
изгаря, но свети в комина.
...
© Даниел Авдала Все права защищены