23 окт. 2011 г., 20:10

Изригване

1.7K 0 20

Изригване

 

Животът е тежък и кратък,

превъща се в дим от комина.

Изнизват се дни без остатък

на гаснеща стара камина.

 

Но въглени тлеят все още,

искри се разгарят любовно,

огряват във  тъмните нощи

лицата със ласки гальовно.

 

Душите във вечност се сливат,

тела във захлас се допират

и устни във устни се впиват,

сърцата туптят и пулсират...

 

Докосва длан мека и нежна

гръдта белоснежна, омайна,

блести във тъмата безбрежна

усмивка прекрасна, сияйна...

 

Желание силно бушува

в недрата на огнен вулкан,

горещата лава лудува

синхронно в любовен капан...

 

Избухване, жар, страстен зной,

изригване, пламъци, стон...

Замират телата в покой

в космически звезден канон...

 

Изнизват се дни без остатък

на  жива и топла камина.

Животът е атом – миг кратък,

изгаря, но свети в комина.

 

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Златина, благодаря ти сърдечно!
  • Много хубаво стихотворение излизащо дълбоко от душата ти!Истинско и дълбоко! Поздравления!
  • Благодаря ти, Таня!
  • много е хубаво!!!
  • Благодаря на Сиси. Елена, много ти благодаря за поканата, още е твърде рано за обещания, клато имам пред вид здравословни причини, огромното разстояние и това, че не знам къде точно ще бъда лятото по същото време. Когато то наближи, може би тогава ще мога да кажа повече. Сърдечни поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...