23 окт. 2011 г., 20:10

Изригване

1.7K 0 20

Изригване

 

Животът е тежък и кратък,

превъща се в дим от комина.

Изнизват се дни без остатък

на гаснеща стара камина.

 

Но въглени тлеят все още,

искри се разгарят любовно,

огряват във  тъмните нощи

лицата със ласки гальовно.

 

Душите във вечност се сливат,

тела във захлас се допират

и устни във устни се впиват,

сърцата туптят и пулсират...

 

Докосва длан мека и нежна

гръдта белоснежна, омайна,

блести във тъмата безбрежна

усмивка прекрасна, сияйна...

 

Желание силно бушува

в недрата на огнен вулкан,

горещата лава лудува

синхронно в любовен капан...

 

Избухване, жар, страстен зной,

изригване, пламъци, стон...

Замират телата в покой

в космически звезден канон...

 

Изнизват се дни без остатък

на  жива и топла камина.

Животът е атом – миг кратък,

изгаря, но свети в комина.

 

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Златина, благодаря ти сърдечно!
  • Много хубаво стихотворение излизащо дълбоко от душата ти!Истинско и дълбоко! Поздравления!
  • Благодаря ти, Таня!
  • много е хубаво!!!
  • Благодаря на Сиси. Елена, много ти благодаря за поканата, още е твърде рано за обещания, клато имам пред вид здравословни причини, огромното разстояние и това, че не знам къде точно ще бъда лятото по същото време. Когато то наближи, може би тогава ще мога да кажа повече. Сърдечни поздрави!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...