23.10.2011 г., 20:10

Изригване

1.7K 0 20

Изригване

 

Животът е тежък и кратък,

превъща се в дим от комина.

Изнизват се дни без остатък

на гаснеща стара камина.

 

Но въглени тлеят все още,

искри се разгарят любовно,

огряват във  тъмните нощи

лицата със ласки гальовно.

 

Душите във вечност се сливат,

тела във захлас се допират

и устни във устни се впиват,

сърцата туптят и пулсират...

 

Докосва длан мека и нежна

гръдта белоснежна, омайна,

блести във тъмата безбрежна

усмивка прекрасна, сияйна...

 

Желание силно бушува

в недрата на огнен вулкан,

горещата лава лудува

синхронно в любовен капан...

 

Избухване, жар, страстен зной,

изригване, пламъци, стон...

Замират телата в покой

в космически звезден канон...

 

Изнизват се дни без остатък

на  жива и топла камина.

Животът е атом – миг кратък,

изгаря, но свети в комина.

 

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Авдала Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Златина, благодаря ти сърдечно!
  • Много хубаво стихотворение излизащо дълбоко от душата ти!Истинско и дълбоко! Поздравления!
  • Благодаря ти, Таня!
  • много е хубаво!!!
  • Благодаря на Сиси. Елена, много ти благодаря за поканата, още е твърде рано за обещания, клато имам пред вид здравословни причини, огромното разстояние и това, че не знам къде точно ще бъда лятото по същото време. Когато то наближи, може би тогава ще мога да кажа повече. Сърдечни поздрави!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...