23.10.2011 г., 20:10

Изригване

1.7K 0 20

Изригване

 

Животът е тежък и кратък,

превъща се в дим от комина.

Изнизват се дни без остатък

на гаснеща стара камина.

 

Но въглени тлеят все още,

искри се разгарят любовно,

огряват във  тъмните нощи

лицата със ласки гальовно.

 

Душите във вечност се сливат,

тела във захлас се допират

и устни във устни се впиват,

сърцата туптят и пулсират...

 

Докосва длан мека и нежна

гръдта белоснежна, омайна,

блести във тъмата безбрежна

усмивка прекрасна, сияйна...

 

Желание силно бушува

в недрата на огнен вулкан,

горещата лава лудува

синхронно в любовен капан...

 

Избухване, жар, страстен зной,

изригване, пламъци, стон...

Замират телата в покой

в космически звезден канон...

 

Изнизват се дни без остатък

на  жива и топла камина.

Животът е атом – миг кратък,

изгаря, но свети в комина.

 

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Авдала Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Златина, благодаря ти сърдечно!
  • Много хубаво стихотворение излизащо дълбоко от душата ти!Истинско и дълбоко! Поздравления!
  • Благодаря ти, Таня!
  • много е хубаво!!!
  • Благодаря на Сиси. Елена, много ти благодаря за поканата, още е твърде рано за обещания, клато имам пред вид здравословни причини, огромното разстояние и това, че не знам къде точно ще бъда лятото по същото време. Когато то наближи, може би тогава ще мога да кажа повече. Сърдечни поздрави!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...