Изстина
Седя на старата пейка,
дъждът нека вали,
да отмие онази болка,
която в сърцето гори.
Музиката - шума заглуши
и някак спря да напомня,
за онези отминали дни,
в които до мен стоеше ти!
Спря да напомня,
за твоите сини очи,
единствено мъка в нея личи.
Кафето отдавна изстина,
няма го вече стария вкус,
който стопяваше леда навън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еленка Гишина Все права защищены
