Mar 6, 2021, 7:18 AM

Изстина

  Poetry » Love
536 0 2

Седя на старата пейка, 
дъждът нека вали, 
да отмие онази болка, 
която в сърцето гори.

 

Музиката - шума заглуши
и някак спря да напомня, 
за онези отминали дни,
в които до мен стоеше ти!

 

Спря да напомня, 
за твоите сини очи,
единствено мъка в нея личи.
Кафето отдавна изстина, 

 

няма го вече стария вкус,
който стопяваше леда навън!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...