Изстина
Седя на старата пейка,
дъждът нека вали,
да отмие онази болка,
която в сърцето гори.
Музиката - шума заглуши
и някак спря да напомня,
за онези отминали дни,
в които до мен стоеше ти!
Спря да напомня,
за твоите сини очи,
единствено мъка в нея личи.
Кафето отдавна изстина,
няма го вече стария вкус,
който стопяваше леда навън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еленка Гишина Всички права запазени
