13 сент. 2014 г., 22:39

Изстиване 

  Поэзия
431 0 9

Изстиване

 

Изстива бавно морската вода...

Като сърцето след раздяла

и тялото - пулсирало в страстта,

сега - на дипли одеяло.

 

Че слънцето отива си на юг

в дома, където е родено,

където вечно лято е, а тук

сбогува се с лъчи в червено.

 

И Северът облича нов сезон,

разпалва жар насред горите...

И още повече със своя стон

охлажда вятърът вълните.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??