Изстиване
Изстиване
Изстива бавно морската вода...
Като сърцето след раздяла
и тялото - пулсирало в страстта,
сега - на дипли одеяло.
Че слънцето отива си на юг
в дома, където е родено,
където вечно лято е, а тук
сбогува се с лъчи в червено.
И Северът облича нов сезон,
разпалва жар насред горите...
И още повече със своя стон
охлажда вятърът вълните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Тодорова Все права защищены
