Изстиване
Изстиване
Изстива бавно морската вода...
Като сърцето след раздяла
и тялото - пулсирало в страстта,
сега - на дипли одеяло.
Че слънцето отива си на юг
в дома, където е родено,
където вечно лято е, а тук
сбогува се с лъчи в червено.
И Северът облича нов сезон,
разпалва жар насред горите...
И още повече със своя стон
охлажда вятърът вълните.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados
