9 мар. 2006 г., 22:04

Изтича времето 

  Поэзия
599 0 3
Изтича времето, нали?
Пясъчен часовник са ни дните,
изнизват се,не ги коря,
че малко,много малко са ни дали.
Луна си ти и осветяваш
мрачните ми дълги нощи,
затова не и се сърдя
за нощите безсънни.
Звездица съм до теб застанала
немирна,дори и малко дива.
От тебе пия изворна вода
която прави ме по-светла.
И все към теб поглеждам
и все ти се усмихвам,
ала не мога да те стопля.
Не мога да те стигна.
На пръсти се повдигам ,как искам
поне да те целуна.
Луна си ти,а аз звезда.
Със изгрева ще си отидеш,
а аз ще падна...
Дано да падна в пясъка,
а после да отмервам времето
до срещата ми с теб ..
Изтича времето,нали?
Но то при тебе ще ме върне!

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Но някога при тебе ще ме върне!" за оптимизъм:"и винаги, отново се завръща"
    Хубаво е, Джейн!/6/


  • Много е хубаво!
  • Не падай,Джейни,не угасвай в мрака!Звезда си и трябва да грееш!!!Луната,макар и горда и искряща,има нужда от блясъка на звездата!!!/6/
Предложения
: ??:??