Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9.03.2006 г., 22:04 ч.

Изтича времето 

  Поезия
604 0 3
Изтича времето, нали?
Пясъчен часовник са ни дните,
изнизват се,не ги коря,
че малко,много малко са ни дали.
Луна си ти и осветяваш
мрачните ми дълги нощи,
затова не и се сърдя
за нощите безсънни.
Звездица съм до теб застанала
немирна,дори и малко дива.
От тебе пия изворна вода
която прави ме по-светла.
И все към теб поглеждам
и все ти се усмихвам,
ала не мога да те стопля.
Не мога да те стигна.
На пръсти се повдигам ,как искам
поне да те целуна.
Луна си ти,а аз звезда.
Със изгрева ще си отидеш,
а аз ще падна...
Дано да падна в пясъка,
а после да отмервам времето
до срещата ми с теб ..
Изтича времето,нали?
Но то при тебе ще ме върне!

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Но някога при тебе ще ме върне!" за оптимизъм:"и винаги, отново се завръща"
    Хубаво е, Джейн!/6/


  • Много е хубаво!
  • Не падай,Джейни,не угасвай в мрака!Звезда си и трябва да грееш!!!Луната,макар и горда и искряща,има нужда от блясъка на звездата!!!/6/
Предложения
: ??:??