Изтри от мене римите... за кратко.

22 сент. 2009 г., 23:48

Поэзия » Любовная

669 0 4

Прощавах много пъти и забравях…

Нали е благородна любовта?!

Поглеждах те и всичко пак ти давах

... и синьото на своята душа.

Накара ме да се съмнявам в себе си…

Защо съм си, ако си тук до мен?

Със времето забравих силуета си,

но теб научих като стих, рефрен...

Отстъпих от последните си принципи

и слушах... както нивга до сега...

На фона от безжалостни измислици

и погледът ми даже оглуша…

Превърна ме на пепелта във сивото -

единствено за тебе да блестя

във алено и мъртво... Най-красивото

бе моята разпрашена душа,

която вятър - ти навред разхвърляше,

за да си най-могъщият ми бог,

на който да се моля до побъркване,

а пак да бъде праведно-жесток.

И много други силно ме раняваха,

изтриваха ме от самата мен.

Но все успявах да не се намразя,

да не остана на безумието в плен.

Да даде ми и много – на сбогуване –

умора, болка, ярост и тъга,

но някак си, във любовта погубена

намерих сили аз да ти простя...

Каквото и да беше нявга – мина се!

Чрез опрощение светът ми оцеля...

Но не забравям, че изтри от мене римите

и няма никога това да ти простя!

... и пак ще пиша!

malka_i_jestoka (Емили)

2009-09-23T21:51:28+03:00

WOW
face04 (Таня Кирилова)

2009-09-23T10:29:08+03:00

Ще пишеш с душата и таланта си!Да...можеш!Прегръдка и поздрав за теб!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2009-09-23T00:46:03+03:00

Поздрав!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-09-23T00:18:19+03:00

Въпреки болката, няма да спираш!
Този ти стих доказа, че МОЖЕШ!
Браво!!!