Милора (Ива Милорадова)
52 20
22.09.2009 г., 23:48 ч.

Изтри от мене римите... за кратко. 

  Поезия » Любовна
681 0 4

Изтри от мене римите... за кратко.

 

Прощавах много пъти и забравях…

Нали е благородна любовта?!

Поглеждах те и всичко пак ти давах

... и синьото на своята душа.

 

Накара ме да се съмнявам в себе си…

Защо съм си, ако си тук до мен?

Със времето забравих силуета си,

но теб научих като стих, рефрен...

 

Отстъпих от последните си принципи

и слушах... както нивга до сега...

На фона от безжалостни измислици

и погледът ми даже оглуша…

 

Превърна ме на пепелта във сивото -

единствено за тебе да блестя

във алено и мъртво... Най-красивото

бе моята разпрашена душа,

 

която вятър - ти навред разхвърляше,

за да си най-могъщият ми бог,

на който да се моля до побъркване,

а пак да бъде праведно-жесток.

 

И много други силно ме раняваха,

изтриваха ме от самата мен.

Но все успявах да не се намразя,

да не остана на безумието в плен.

 

Да даде ми и много – на сбогуване –

умора, болка, ярост и тъга,

но някак си, във любовта погубена

намерих сили аз да ти простя...

 

Каквото и да беше нявга – мина се!

Чрез опрощение светът ми оцеля...

Но не забравям, че изтри от мене римите

и няма никога това да ти простя!

 

... и пак ще пиша!

© Ива Милорадова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??