15 дек. 2010 г., 16:45

[Изтрих...]

1.3K 0 4

 

Изтрих я вече самотата си.
Твоето присъствие усмихва
и най-вледенените участъци
на сърцето ми, със сняг покрито.

Изтрих и сълзите си засъхнали,
а най-солените превърнах в шоколад,
защото ти ми даваш топлината си
на пролетта, която аз проспах.

Изтрих със гумичка за моливи
думите графитени на хората
и сега само ти си във главата ми.
Ти - моето желание за Коледа.

Изтрих нощите безсънно изгубени
и оставих тези, във които си ти.
А ти обичаш да се криеш във съня ми
и да създаваш стотици мечти.

Изтрих всичко, което бе излишно,
от хардуера на моето сърце.
И ти разпростри се колкото поискаш -
цялото сега е само твое.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....