15 dic 2010, 16:45

[Изтрих...]

1.3K 0 4

 

Изтрих я вече самотата си.
Твоето присъствие усмихва
и най-вледенените участъци
на сърцето ми, със сняг покрито.

Изтрих и сълзите си засъхнали,
а най-солените превърнах в шоколад,
защото ти ми даваш топлината си
на пролетта, която аз проспах.

Изтрих със гумичка за моливи
думите графитени на хората
и сега само ти си във главата ми.
Ти - моето желание за Коледа.

Изтрих нощите безсънно изгубени
и оставих тези, във които си ти.
А ти обичаш да се криеш във съня ми
и да създаваш стотици мечти.

Изтрих всичко, което бе излишно,
от хардуера на моето сърце.
И ти разпростри се колкото поискаш -
цялото сега е само твое.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...