30 мая 2008 г., 07:23

Изтрити следи от токата и фуга 

  Поэзия » Белые стихи
939 0 7
 

Една висока стълба заизкачва

звук в отлетяло дишане.

Премерените разстояния

тържествено оставят

в катедралата притихване.

А светлината се разтваря,

приема всеки лъч от слънце

във призмата на огледало

от движещите се във въздуха й ноти.

Отварят нежни трепети

на орган устни медени,

събрани тихи флейти,

в които вятър вплитал

от пъргавите свои пръсти

усещане да приласкава сън. 

Косите на нощта са тъмен огън,

наситено настъпващо безвремие

на пътища,

в които всеки е поел

от мисълта да е потребен.

© Калина Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Потребно ми е да те има! И да чета мелодията на картините ти!

    Приятелчице! Много!

    п.п. скайп!
  • Красота...!
    с обич, Калина.
  • Хубаво стихо! В ре-минор ли е ?
    Поздрави!
  • Удоволствие бе прочитът на този стих...
    Благодаря! Поздрави!
  • "Косите на нощта са тъмен огън,
    наситено настъпващо безвремие..."!!!
  • Страхотно е!Картината оживява,усещам всичко-звуците,музиката,багрите,настроението,покоя,хармонията на осмисленото човешко съществуване в усета за потребност!!!
  • Изключително нежно!
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??