Изтрити следи от токата и фуга
Една висока стълба заизкачва
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване.
А светлината се разтваря,
приема всеки лъч от слънце
във призмата на огледало
от движещите се във въздуха й ноти.
Отварят нежни трепети
на орган устни медени,
събрани тихи флейти,
в които вятър вплитал
от пъргавите свои пръсти
усещане да приласкава сън.
Косите на нощта са тъмен огън,
наситено настъпващо безвремие
на пътища,
в които всеки е поел
от мисълта да е потребен.
© Калина Костова All rights reserved.
