6 сент. 2004 г., 13:34

Изумрудена тъга 

  Поэзия
5.0 / 2
1128 0 2
Капят ми сълзите,
а в тях се отразяват думи -
петна от кал в бисерни води,
и напомнят ми за пламък на свещичка,
угасен от бедни и измръзнали души.
Събирам си сълзите, събирам ги във шепи,
като морен пътник във пустиня,
дали са живата вода -
глътка светлина от тях да отпия.
Тъмно е, очите ми са слепи,
а искат те да се огледат в бялата луна
и в тях отново пламък да засвети ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »