6 сент. 2004 г., 13:34
Капят ми сълзите,
а в тях се отразяват думи -
петна от кал в бисерни води,
и напомнят ми за пламък на свещичка,
угасен от бедни и измръзнали души.
Събирам си сълзите, събирам ги във шепи,
като морен пътник във пустиня,
дали са живата вода -
глътка светлина от тях да отпия.
Тъмно е, очите ми са слепи,
а искат те да се огледат в бялата луна
и в тях отново пламък да засвети ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация