smile (Ана)
62 132
6.09.2004 г., 13:34 ч.

Изумрудена тъга 

  Поезия
1049 0 2
Капят ми сълзите,
а в тях се отразяват думи -
петна от кал в бисерни води,
и напомнят ми за пламък на свещичка,
угасен от бедни и измръзнали души.

Събирам си сълзите, събирам ги във шепи,
като морен пътник във пустиня,
дали са живата вода -
глътка светлина от тях да отпия.

Тъмно е, очите ми са слепи,
а искат те да се огледат в бялата луна
и в тях отново пламък да засвети
като малка бисерна сълза.

Но не отпих от моите сълзи,
напоих със тях земята,
поникнаха цветя - изумрудена тъга,
а мойта мъничка душа отнесе лястовица бяла.

© Ана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цялята красота на тъгата си успяла да събереш и изразиш, а същевременно да оставиш естественото в сълзите.

    Поздравче
  • Това е наистина доста тъжно, но не мога да не си призная, че ми хареса! Може би най вече заради вс БИСЕРНИ елементи вътре -а аз мн си падам- може и да ми личи. , 6 ! И то напълно заслужено!
Предложения
: ??:??