Извънземен

Защо е животът такъв – неизказан

и със поквара замазан.

Съблазън се крие под делата човешки

и допускат грешки – смешни.

Вещи им трябват в повече, за да повярват.

Наказват себе си

и казват – защо на мен?

Ами, защото човеко, изгубен си

и на нула ненужен си.

Въжен е мостът за всеки човек буден

и купен е всеки залог за делото тежко.

За това ли съм роден?

Да бъда аз осквернен?

Ръката, която дава,

вече се изморява.

За делата байряк развява,

но първо трябва да повярва!

Защото с вяра се ходи знай,

ти човеко, не от моя край.

И знай –

Земята е рай!

Този дар блажен,

прави ме променен.

Навред и навред,

огъня слагам отпред.

Навред, навред се шири

извън баири.

Младостта човешка

може би, е грешна.

Но за тебе имам новина –

не гази в калта, а от там излезни

и бодро напред ходи!